Споделяме с вас 🎙️ интервю, в което Атанас Маев, управител на Арт Линк и съосновател на Derida Dance Center, разказва пред Бюро „Творческа Европа“ за инициативата Moving Balkans.
💭 Какво стои зад нейното създаване, кои са ключовите ѝ механизми и цели и как една платформа, родена от нуждата от сътрудничество, се превръща в пряк и работещ инструмент за културна дипломация 👉 прочетете в ✍🏻 интервюто.
Очаква ни изключително силен сезон на Moving Balkans, с 🇧🇬 българско присъствие в почти всички проектни линии.
🎙️ “Moving Balkans се позиционира не само като регионална платформа, но и като двигател на иновации, който активно вплита балканския танц в европейската културна карта.” – споделя Атанас Маев
👀 Прочети ТУК: https://creativeeurope.bg/moving-balkans-interview-so-far-so-good-2
Moving Balkans – Регионалната платформа за съвременен танц обединява куратори, танцови центрове, промоутъри и експерти от целия Балкански регион в дългосрочно усилие за укрепване на съвременния танц. С 11 основни партньори и 7 асоциирани организации от Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Черна гора, Румъния, Сърбия, Словения и Турция, проектът изгражда споделено пространство за артистична мобилност, копродукции и капацитетно развитие. Инициативата се случва в момент, когато регионалното сътрудничество е едновременно засилено и изключително необходимо, в условия на възстановяване след пандемията, икономически предизвикателства, войната в Украйна и нови напрежения на Балканите.
В рамките на 36 месеца Moving Balkans създава разнообразни инициативи, които разширят артистичния потенциал на региона и да го свързват по-силно с европейската танцова сцена. Опирайки се на експертизата на утвърдени мрежи като European Dancehouse Network, Aerowaves и IceHot, проектът реализира курирани шоукейси и фестивали, обучения, обменни програми, копродукции и турнета – включително във VR формат и т.нар. „бавни турнета“ – подкрепени от инициативи за изграждане на публика и динамични комуникационни дейности.
Повече за проекта с български координатор разговаряме с Атанас Маев, управител на Арт Линк и съосновател на Derida Dance Center.
Какво мотивира създаването на Moving Balkans именно сега и как платформата отговаря на нуждата от регионална консолидация в съвременния танц?
Необходимостта от Moving Balkans като регионална платформа за съвременен танц стана особено ясна през 2022 година, когато на най-голямото световно изложение за танц Tanzmesse nrw в Дюселдорф балканско присъствие, с малки изключения, почти липсваше. Тогава, заедно с колега от Словения, проведохме разговор за нуждата от обща балканска платформа, която да даде възможност организациите и артистите от региона да се представят заедно на такива големи форуми и да получат видимост, равностойна на други европейски сцени.
Moving Balkans възникна именно от това усещане за липса и от желанието да обединим усилията на водещи организации и артисти, които вече работят активно в своите държави. Нашата цел е не само да прекъснем изолацията, но и да създадем среда за сътрудничество, нови копродукции и трайни международни партньорства. Сега вече балканският танц има пълната възможност да излезе на преден план и да бъде представен като силно обединение.
Какви са най-ключовите механизми чрез които Moving Balkans стимулира мобилността на артисти, продукции и споделени артистични практики в балканския регион?
Платформата работи чрез конкретни механизми: ателиета, копродукции, дигитализиране на съвременен танц във VR формат и мрежа от партньорства. Артистите не само пътуват и показват работата си, но и споделят практики, обменят опит и изграждат трайни професионални връзки. Moving Balkans прави възможно сътрудничеството да не бъде еднократно, а процес, който създава устойчиви културни и артистични мостове.
В какво се състои стойността на първия регионален showcase на платформата и какво разкри той за потенциала на балканските танцови сцени?
Шоукейсът е своеобразната „черешка на тортата“ – най-видимият момент на Moving Balkans. Той събира международни куратори, програматори и журналисти, за да се запознаят с 10-те избрани представления. Това дава шанс продукциите да стигнат до големи фестивали, а чрез модула DanceScape се открояват и хореографи с идеи и партньорски нужди, които на живо могат да презентират свои проекти и да споделят за своите творчески търсения.
Шоукейсът е и момент на споделяне – гледаме представления, обсъждаме възможности, храним се заедно и показваме региона като културна и артистична дестинация. Именно това общо преживяване помага артистите да бъдат разпознати не само като индивидуални гласове, а като част от едно живо и разнообразно движение.
Как се изгражда ново поколение хореографи и танцови оператори чрез дейности като лятната програма в Centrul Național al Dansului București и международните менторства?
Не създаваме хореографии, а среда. Чрез ателиета и менторство даваме на младите професионалисти достъп до опитни ментори, добри практики и знания – от първите стъпки до изграждане на цял спектакъл.
В Букурещ, например, организирахме седмична програма за млади хореографи, която премина през всички ключови етапи на творческия процес. В Скопие проведохме ателие за танцьори, а през 2026 г. предстои в София провеждането на ателие за арт мениджъри, което ще се води от доказани на международната сцена професионалисти. Така новото поколение получава не само умения, но и увереност за приемственост и път за тях в професионалната сцена.
Какъв потенциал виждате в практиката на „slow touring“ като средство за децентрализация на съвременния танц и изграждане на по-дълбока връзка между балкански артисти и локални общности извън големите културни центрове?
„Slow touring“ е не само пътуване, то е изграждане на връзка. Когато артистите прекарват време в дадена общност, те се свързват с местната сцена, култура и хора. Така се раждат съвместни проекти, копродукции и трайни партньорства.
Този модел предлага и по-зелен подход, намалявайки въглеродния отпечатък от честите пътувания. Moving Balkans насърчава копродуциращи резиденции, в които артисти от различни балкански държави създават заедно, представят резултата и оставят трайно културно наследство.
Как Moving Balkans се позиционира спрямо по-широкия европейски контекст – не само като регионален пример, но и като двигател на иновация в съвременния танц?
Както споделих в началото на разговора ни, през 2022 година отсъствието на балкански артисти от Tanzmesse nrw в Дюселдорф беше болезнено видимо. Само две години по-късно, благодарение на Moving Balkans, вече имахме възможност да участваме в най-голямото изложение в света на танца и то на най-централния щанд – №1. Това е символичен, но и много реален скок за региона.
Moving Balkans не е затворен проект, а активно партнира с големи европейски институти и мрежи: Goethe-Institut, Френския културен институт, EDN – European Dance Development Network, IceHot, MASDANZA са наши асоциирани партньори. Благодарение на тях имаме достъп до ноу-хау, международни сцени и участие в престижни форуми. Това ни позиционира не само като регионална платформа, но и като иноватор на европейската танцова карта.
Особено важен е и фактът, че през 2026 г. балканските танцови организации ще бъдат във фокус в рамките на проекта Canal, организиран от Френския културен институт и Националния център за танц във Франция (CND). Това ще даде нова възможност артистите от региона да представят своето разнообразие и да бъдат видени от водещи европейски професионалисти в една от най-престижните сцени за съвременен танц.
Така Moving Balkans се позиционира не само като регионална платформа, но и като двигател на иновации, който активно вплита балканския танц в европейската културна карта.
Какво научихте досега за възможността на изкуството да преодолява граници – политически, институционални или естетически?
Убедихме се, че уникалният език на танца е един от най-ефективните пътища за културна дипломация. В Moving Balkans организации от държави с напрегнати отношения работят рамо до рамо като партньори и приятели, което показва как политическите граници отстъпват пред споделеното творчество. Пример са участието на екипи от Косово и Сърбия, както и от България и Северна Македония. Партньорствата с европейски културни институти като Goethe-Institut, Френския културен институт и платформата EDN премахват институционалните бариери, а шоукейсът и менторските програми разширяват естетическите хоризонти чрез експеримент, обмен и съвместни творчески процеси. Най-важното е, че платформата поставя колективната кауза над индивидуалното его, което прави тези граници реално преодолими.
Kакво следва за Moving Balkans след края на проекта, който по график ще настъпи в края на 2026 г.? Платформа, движение или нова институция?
Проектът вече създаде значителен актив: партньорства, мрежа, артисти и публика. Целта е Moving Balkans да се превърне в устойчива платформа, която да продължи мисията си и след края на първото издание.
Планираме нова кандидатура по „Творческа Европа“ и надграждане на започнатото. Вярваме, че Moving Balkans ще остане като трайно движение и структура за подкрепа на балканския съвременен танц, която да показва неговото многообразие и развитие в Европа и по света.
Какви са предизвикателствата, които стоят пред един координатор на проекти с европейско съфинансиране?
Координаторът трябва да е едновременно лидер, медиатор и дипломат. При 11 партньори (неофициално дори 12), плюс асоциирани организации, най-голямото предизвикателство е поддържането на диалог, мотивация и доверие.
Координаторът е лицето на проекта и носи отговорност както пред консорциума, така и пред европейските институции. Това означава постоянно общуване, изграждане на позитивен имидж и търсене на нови партньорства. Трудно е, но и вдъхновяващо, защото когато мисията на проекта съвпада с личните и организационни мисии, усилията дават смисъл далеч отвъд административните рамки.
